Обявена е за защитена територия през 1984 година с цел опазване на красива местност за отдих и туризъм. Площта на защитената местност 132.6 ха като по-голямата част от територията и е покрита с хубави гори от смърч и бял бор. Начупената брегова ивица и красивите поляни в района на Синия залив придават живописен характер на района и го правят притегателно място за стотици туристи.
Защитена местност “Самодивска поляна” може да бъде посетена с автомобил, като се отбиете от шосето Батак – Доспат, непосредствено преди стената на язовир “Голям Беглик”.
В източната част на защитената местност има хубави поляни, които през лятото се превръщат в оживен нерегламентиран къмпинг. По северната граница на защитената местност минава горски път, обикалящ язовира и по него може да се направи пълна обиколка около езерото, като се посетят и другите защитени местности в района – “Чатъма” и “Батлъбоаз”.
Крайбрежието и заливите на язовир “Голям Беглик” са изключително живописни и може да бъдат посетени с лодка.
Основните заплахи свързани с опазването на ЗМ касаят безпокоеното на животинските видове обитаващи района, както и възможността за възникване на пожар през сухите месеци на годината.
Спазвайте стриктно режимите на Защитената местност!
На полуострова в източната част на защитена местност “Самодивска поляна” личат следи от стара отбранителна трашея. Това съоръжение е служило за отбрана на българската граница до 1912 година. До тази дата по отсрещното било (Студенец) е преминавала границата между България и Османската империя, а именно на мястото на сегашния полуостров е минавало трасето на стария път свързващ Батак и Доспат.
Язовир “Голям Беглик” (бивш “Васил Коларов”) е един от красивите планински язовир в България. Изграден е през 1950 година след завиряването на Крива река (начален приток на Девинска река), чрез изграждането на язовирна стена в местността Ташбоаз (Каменен проход). Стената е в хоризонтална крива с радиус 2100 метра и стрелка 3 метра.[1] Височината ѝ от основата е 46,50 m, а короната, разположена на кота 1528,5 m, е с дължина 191 m.
Преливникът е траншеен, разположен вдясно от стената, и има дължина 57 метра и капацитет 58 m³/s.[1] Основният изпускател е вграден в стената и включва две тръби с диаметър 1200 mm и пропускателна способност 36 m³/s.[1]
В средата на 60-те години на XX век язовирната стена претърпява сериозна авария. В горната ѝ част възникват сериозни деформации – 68 сантиметра в хоризонтална и 77 сантиметра във вертикална посока, водоплътният екран е нарушен и започва филтриране на вода, достигащо 190 l/s. В резултат на това язовирът е изпразнен и стената е ремонтирана, като е поставен изцяло нов екран, в тялото ѝ е инжектиран цименто-пясъчен разтвор, а горните ѝ части са президани. Ремонтът е използван и за надграждане на преливника, което увеличава полезния обем на язовира с 3 млн. M³ – източник: Wikipedia.
Язовирът е част от хидроенергийната каскада “Баташки водносилов път”, а завиреният обем е около 62 млн. куб. Метра.
На около един километър северозападно от ЗМ “Самодивска поляна” се намира възвишението Манастира (1758 м.н.в), в чиято най-висока част личат следи от голямо укрепление или крепост.
Опазване на красива местност за отдих и туризъм.
ЗЗ по директивата за птиците: Западни Родопи
Забранява се всякакво строителство, извън утвърденото по устройствените проекти
Забранява се разкриването на кариери, извършването на минно-геоложки и други дейности, с които се нарушава естествения облик на защитените местности.
Забранява се ловуванетo.
Разрешава се събирането на семена от семенните бази и използване на сенокосните площи за добив на сено.
Разрешава се в горите да се водят ландшафтни сечи с оглед запазване на характерния пейзаж.
Преди да подадете сигнал за нередност в рамките на Защитена местност “Самодивска поляна”, моля уверете се:
