Резерват “Мантарица” е обявен през 1968 година с цел опазване на девствените смесени гори (смърч, бял бор и бук) в тази част на Родопите, както и опазването на местообитанията на защитения вид глухар. През 1977 година резерват “Мантарица” е обявен за биосферен резерват и е включен в програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО.
Резерватът е с площ 1088.79 ха и заема площи по основното или северно от основното било на родопския дял Баташка планина. Територията на резервата е покрита почти изцяло с иглолистни или смесени гори, като във високите части преобладава смърча, а по северните склонове бука и елата. Според последните изследвания проведени при изготвянето на Плана за управление на резервата е установено, че средната възраст на горите е около 150 години, а отделни видове достигат до 180 години.
Първоначално резерватът е обявен с цел опазването на вида глухар, който е застрашен от изчезване, както в България, така и в цяла Европа. Като цяло в резервата най-разнообразен е птичият свят. Освен глухар се срещат още сокол, ястреб, кълвач, скален орел, сойка, сврака, чинка и др. От бозайниците са установени сърна, благороден елен, кафява мечка, вълк, лисица, златка, заек, дива свиня, дива котка.
0%
