Защитената територия е обявена през 1969 година с цел опазване на характерен ландшафт и има площ 86.6 ха. Най-ниската точка на ЗМ е около 1100 м.н.в., а най-високата около 1800 м.н.в. Това вертикално развитие е обусловило и наличието на разнородна дървесна растителност – ниските части са доминирани от съобщества от зимен дъб, пояса около 1500 м.н.в. е зает от букови гори, а в най-високите част преобладават горите от бял бор. Във високите части на ЗМ терена е с голям наклон, а скалните комплекси в района на Бялата скала придават на местността живописен вид.
Защитена местност “Бялата скала” попада изцяло в територията на ДГС “Алабак” – Велинград.